Звучи като... – тонове на Gilmour, The Edge, Mayer и Frusciante – ToneHunt блог
0894 655 627

Тонове на легендите

Звучи като... – тонове на Gilmour, The Edge, Mayer и Frusciante

Всеки китарист в някакъв момент е искал да звучи „като X". И всеки в някакъв момент е разбрал, че това не е напълно възможно – тонът е 50% уред, 50% пръсти, плюс стотици малки решения по пътя. Но можеш да се приближиш доста, ако знаеш кои педали са в основата на конкретния звук.

Тази статия е „cheat sheet" за четирима от най-разпознаваемите китаристи. Не е изчерпателен – всеки от тях е сменял рилове десетки пъти. Но дава отправна точка.

David Gilmour – Pink Floyd

Същността

Гилмор не свири много ноти – но всяка нота „звъни" безкрайно дълго. Sustain, мощ, drama. Тонът е изграден около three стълба: компресор, Big Muff fuzz и delay.

Педали

  • Boss CS-2 / MXR Dyna Comp: тих компресор за плавност и саstain. Винаги активен на solo тоновете.
  • EHX Big Muff Pi: иконичното fuzz. „Comfortably Numb" solo, „Time", „Money" – всички с Big Muff. Виж fuzz секцията.
  • Boss CE-2 chorus: лек chorus за ширина. Никога с висок depth – само като „полъх".
  • MXR Phase 90: за „Breathe" и пасажи в „Animals" албума.
  • Binson Echorec / TC 2290 / делейс с дълъг dotted eighth: ключът на Гилмор тон. Един delay не е достатъчен – обикновено два, в стерео конфигурация. Виж delay педали.

Ключ към тона

Strat с EMG SA single coils (Black Strat), Hiwatt усилвател. Ниска gain, дълъг sustain, много пространство. Не е заради педалите – е заради как ги ползва. Всяка нота получава време да диша.

Бюджетен заместител: всеки добър Big Muff клон (JHS Muffuletta), компресор като MXR Dyna Comp или MXR Super Comp, дълъг delay в dotted eighth (MXR Carbon Copy върши работа).

The Edge – U2

Същността

The Edge е „delay-driven" китарист. Тонът му не съществува без delay – често два, понякога три, всички в различни ритмични настройки. „Where The Streets Have No Name", „Bad", „Pride" – всички определени от delay-те.

Педали

  • TC Electronic 2290 / Korg SDD-3000: дигитални delay-и в dotted eighth и quarter note едновременно. Двата делейса създават rhythmic илюзия.
  • EHX Memory Man / Deluxe Memory Man: аналогов delay за по-„меки" пасажи.
  • Boss DD-3 / DD-7: в по-късни турнита.
  • Vox AC30: в основата на тона. Не е педал, но е незаменим за звука.

Тайната

Двата delay-а с различни ритмични настройки. Свириш една нота, другите две „доиграват" ритъма за теб. „Where The Streets Have No Name" интрото е една нота на повтаряне, но звучи като 8 ноти заради двата delay-а.

За да го опиташ: reverb с малък room, два delay-а – единият dotted eighth, другият quarter note, mix около 60–70%. Свириш една нота, спираш, слушай как двата delay-а се припокриват.

Бюджетен заместител: всеки добър дигитален delay с tap tempo (Boss DD-7, Strymon TimeLine), Vox комбо (или Iridium с AC30 модел).

John Mayer

Същността

Mayer е „blues + pop" хибрид. Тонът му е чист, дебел, с фокус върху touch и dynamics. Не ползва много педали – но онези, които ползва, са грижливо подбрани.

Педали

  • Klon Centaur / KTR (или KLON клон): основният му overdrive. „Transparent" – не променя характера, просто добавя dirt и mid push. Виж JHS Notaklon.
  • Ibanez Tube Screamer (TS-808): за по-„насочени" lead тонове. Виж Ibanez TS808.
  • Way Huge Aqua Puss: аналогов delay с warm character.
  • Strymon TimeLine: за студийна работа.
  • EHX POG / Micro POG: за „Bigger Than My Body", „Belief".
  • Dunlop Cry Baby: за occasional wah тонове. Виж Cry Baby GCB95.

Какво е важно

Stratocaster с PAF-style pickups, Two-Rock или Dumble-style ламповия комбо. Mayer разчита на финеса на свирене – почти няма high-gain тонове. Слабо овърдрайв, много touch.

Бюджетен заместител: добър Klon клон (вж overdrive секцията), Ibanez TS-9 или TS-808, аналогов delay (Mad Professor Deep Blue е отлична препоръка).

John Frusciante – Red Hot Chili Peppers

Същността

Frusciante е сред най-„expressive" китаристи на последните 30 години. Тонът се променя радикално между песните – clean funk на „Can't Stop", lush ambient на „Under The Bridge", brutal fuzz на „Dani California". Това, което свърза всичко: огромна палитра от ефекти.

Педали

  • Big Muff (Sovtek или EHX): за тежки тонове. „Otherside", „Dani California".
  • Electro-Harmonix POG / Micro POG: октавер за „Don't Stop", „Dani California".
  • MXR Phase 90 / Boss BF-2 Flanger: модулационни ефекти. Виж phaser секцията.
  • DOD FX25B Envelope Filter: за funk/wah тонове на „Can't Stop", „Aeroplane". Виж DOD FX64.
  • Ibanez WH-10 Wah: експресивно ползване, „Power Of Equality" е класика.
  • Boss DS-2 Turbo Distortion / Ibanez TS-9: dirt варианти. Виж Boss DS-1.
  • Boss CE-1 / Small Stone phaser: за ширина и character.
  • Boss DD-3 / Strymon TimeLine: delay за lead партии.

Тайната

Strat (60-те), Marshall ламповия (за rock тоновете) или Fender Showman (за по-чисти). Frusciante превключва между два-три различни драйва за различни песни. Ползва кутиите „пълноценно" – често на максимални настройки.

Универсални принципи на „звучи като"

  1. Уред първо: Strat звучи различно от Les Paul. Marshall – различно от Vox. Преди да си мислиш за педали, доближи се до основния уред.
  2. Усилвателят е 50%: tube vs digital, low vs high power, EL34 vs 6L6 – всички формират фундаментално различен тон. Един и същи Big Muff звучи различно през Hiwatt и през Mesa.
  3. Пръстите са 30%: vibrato, attack, palm muting – всеки китарист ги прави различно. С много практика можеш да приближиш.
  4. Педалите са 20%: окончателно ниско в списъка. Те „оцветяват", не „определят" тон.

Бюджетни „cover тонове"

Не можеш да получиш Gilmour тон с 200€ борд. Но можеш да получиш звук, който вдъхновява да свириш Pink Floyd. Това всъщност е по-важното.

  • Gilmour-style: всеки добър Big Muff клон + delay. ~250€.
  • The Edge-style: Boss DD-7 (или мулти-ефект с двa delay-a) + Vox амп симулация. ~200€.
  • Mayer-style: Klon клон + аналогов delay + Strat. ~300€ + китарата.
  • Frusciante-style: Big Muff + flanger + envelope filter. ~250€.

Ако имаш мулти-ефект

Boss GT-1000, POD Go Wireless, Quad Cortex – всички имат „artist patches" за тонове на познати китаристи. Безплатни, моментално зареждаеми, добра отправна точка. Виж и нашата статия за neural amp моделърите.

Заключение

Тоновете на легендите са вдъхновение, не цел. Ако се опиташ да копираш Gilmour точно – ще се разочароваш. Ако се опиташ да разбереш защо Gilmour е избрал точно тези педали и как ги ползва – ще научиш повече за тон, отколкото четейки 50 ревюта.

Накрая – най-важният тон е твоят собствен. Слушаш ги, краднеш елементи, но в крайна сметка свириш със собствените си пръсти през собствените си педали. Това е, което звучи като теб.

← Върни се към блога    Виж всички ефекти →