Distortion педали – DS-1, MT-2, Guv'nor и как да избереш правилния
Почти всеки китарист минава през един и същ момент: свири вкъщи с distortion педал, звукът е огромен, тежък и пълен с бас. После отива на първата репетиция и китарата изчезва – барабаните и басът я поглъщат, а онова, което вкъщи беше „масивно“, в залата е просто кал.
Проблемът почти никога не е в педала, а в това какво очакваме от него и как го настройваме. През ръцете ми са минали десетки DS-1, DS-2 и MT-2 и мога да кажа, че „лош“ distortion почти няма – има неподходящ за конкретния усилвател, стил и група. Ето как да се ориентираш.
Boss DS-2 Turbo Distortion
Виж педала
Marshall The Guv'nor
Виж педала
Boss MT-2 Metal Zone
Виж педала
Distortion, overdrive или fuzz?
Трите изкривяват сигнала, но по различен начин. Overdrive клипва меко и е направен да работи заедно с усилвателя – „бута“ го, за да се насити сам. Fuzz буквално превръща вълната в почти квадратна и звучи разкъсано и космато. Distortion е по средата: създава гейна сам, с твърдо клипиране, затова звучи плътно, стегнато и почти еднакво през всеки чист усилвател.
Това е и най-голямото му предимство: ако свириш през малко комбо, през различни усилватели по клубовете или през чистия канал на транзисторен усилвател, distortion педалът ти носи един и същ звук навсякъде.
Трите големи семейства
1. Boss DS-1 и DS-2 – класиката
DS-1 излиза през 1978 г. и е един от най-продаваните педали изобщо. Три копчета – Level, Tone, Dist – и характер, който стои между силен crunch и класически рок distortion. Звучи малко остро в горните честоти, затова Tone рядко се вдига над 12 часа.
DS-2 Turbo Distortion е развитието му с допълнително gain стъпало и превключвател за два режима. Режим I е близо до DS-1, а режим II (Turbo) повдига средите – звукът става по-плътен, по-фокусиран и „пее“ при сола. DS-2 има и REMOTE вход, през който сменяш режима с външен футсуич. Свързван е със звука на John Frusciante от Red Hot Chili Peppers.
Отделна история са модифицираните DS-1 – например Keeley Seeing Eye мода, който изглажда горния край и прави педала по-динамичен. Ако харесваш DS-1, но ти „дращи“, модифицирана бройка е добро решение.
2. Британският звук – Marshall Guv'nor и ShredMaster
В края на 80-те Marshall решава, че може да продава звука на своите стекове в кутия. Guv'nor има пълен трилентов еквалайзер (Bass, Middle, Treble) и звучи като добре загрят лампов Marshall – с онази компресия и средночестотен „рев“, която е трудно да се получи от компактен педал.
ShredMaster идва малко по-късно и е по-груб и абразивен. Ключът към него е копчето Contour, което работи върху средните честоти: завъртено надясно издълбава звука, наляво – го изкарва напред. Свързван е с брит-поп звука на 90-те и с Jonny Greenwood от Radiohead.
3. Метъл педалите – MT-2, Metal Muff, REVV G3
Boss MT-2 Metal Zone е може би най-обсъжданият педал в интернет. Причината е, че повечето хора го включват с всичко на максимум и издълбани среди – и получават звук като рояк пчели. Тайната му е полу-параметричният Middle: можеш да избереш честотата на средите и да я повдигнеш. Започни с всички копчета на 12 часа, Dist на 10–11 часа, и чак тогава търси честотата, при която рифът пробива.
Electro-Harmonix Metal Muff е тежък distortion (въпреки името, не е fuzz) с трилентов EQ и отделен Top Boost за сола. REVV G3 пък е модерен preamp педал, базиран на Purple канала на усилвателя Revv Generator 120, със стегнат, ясен звук и превключвател Aggression. G3 може да влезе и директно в Return входа на усилвателя като отделен предусилвател.
Как да избереш според стила
- Класически рок, пънк, гръндж: DS-1 или DS-2. Евтини, неубиваеми и звучат „правилно“ за тези стилове.
- Хард рок, блус-рок с повече гейн: Marshall Guv'nor – ако искаш звук на стек през малко комбо.
- Алтернатива, брит-поп, шугейз: ShredMaster – грубият, режещ характер е точно за тези стилове.
- Метъл, djent, модерен прогресив: REVV G3 за стегнат модерен звук, MT-2 ако искаш много гейн и гъвкав EQ в компактен корпус.
Настройки, с които ще се чуваш в групата
- Свали гейна. На запис и на сцена по-малко изкривяване звучи по-тежко, защото рифът остава отчетлив. Ако вкъщи Dist е на 3 часа, на репетиция пробвай 12.
- Не издълбавай средите. „Scooped“ звукът (ниски и високи нагоре, среди надолу) е впечатляващ сам, но в група средите са мястото на китарата.
- Подстригай баса. Бас китаристът ще ти благодари. Педалът не трябва да звучи като цяла група сам по себе си.
- Чист канал на усилвателя. Distortion в изкривен канал дава каша. Ако искаш да „буташ“ изкривен канал, това е работа за boost или Tube Screamer.
- Сложи noise gate. С много гейн шумът е неизбежен – noise gate след distortion-а решава проблема.
Къде отива в борда
Стандартната позиция е след тунера, компресора и wah-а и преди модулациите, delay и reverb. Ако имаш и overdrive, обикновено той върви преди distortion-а и се ползва като буст. Подробно за цялата верига – в статията за реда на ефектите.
Ако купуваш употребяван
Distortion педалите са сред най-издръжливите – Boss корпус трудно се убива. Провери дали потенциометрите не пращят при въртене, дали футсуичът превключва без пукане и дали педалът няма прекъсвания, когато мръднеш кабела във входа. Пълен чек-лист има в статията как да купиш педал втора употреба. Наличните модели са в категория Distortion.